По-добри от главна роля!

Те са повече от добри. Дори, когато всъщност са лоши. Имат много по-малко време от главния герой, но го оползотворяват максимално. И му открадват славата. По един напълно честен начин. Те са актьорите във второстепенни роли, които успяват да засенчат т.нар. “първостепенни” свои колеги.

Парадоксално, но факт – повечето от тях са истински гадове! На екран. Героите им са зли, безчувствени, порочни, дори луди. И са впечатляващи – толкова, че дори консервативните бели старци от Академията гласуват за тях и в крайна сметка “злодеите” прибират по един “Оскар”! Като Хавиер Бардем за психопатичния (в истинския смисъл на този термин!) си герой в “Няма място за старите кучета”, Кевин Спейси за диаболичния си образ в “Обичайните заподозрени” (кой изобщо помни, че в главната роля там реално е Гейбриъл Бърн?!), Хийт Леджър, който вероятно съкрати живота си заради ролята на Жокера в “Черния рицар” и посмъртно възтържествува над Батман...

Разбира се, Академията има и големи пропуски в това отношение. Рейф Файнс е чудесен в ролята на романтик, но върховното му постижение е в “Списъкът на Шиндлер”. А не той е в ролята на Шиндлер. Той е в ролята на чудовищният нацист, който изпитва наслада да убива и измъчва евреите. Роля, за каквато Кристоф Валц прибра първия си “Оскар” след участието в Тарантиновата неокласика “Гадни копилета”.

Същата година заедно с Файнс за “Оскар” е номиниран за пръв път и Леонардо Ди Каприо – за ролята си на умственоизостанало момче в “Защо тъгува Гилбърт Грейп”. Лео направи доста добри роли и след това, но за мен тази си остава най-добрата му. И неслучайно измести вниманието от истинската звезда във филма Джони Деп. Е, и той, и Файнс губят надпреварата за златната статуетка от Томи Лий Джоунс, но това е без никакво значение.

Преди да се сдобие с двата си “Оскар”-а за главна женска роля Джоди Фостър нашумя с ролята си на невръстна проститутка в “Шофьор на такси”, засенчвайки безапелационно Сибил Шепърд. Толкова силно, че един психично нестабилен мъж направи отчаян опит да привлече вниманието й, като стреля по президента на САЩ Роналд Рейгън.

“Размерът няма значение” важи с пълна сила в киното. Доказателство е “Шесто чувство” – невръстният Хейли Джоуел Осмънт “отвя” умиращия трудно Брус Уилис. Тръгна си от церемонията без “Оскар”, но като дете-звезда. Така си и остана – днешните му роли не се броят.

Красивият Джъд Лоу днес е звезда от световна величина. Но истинският му пробив беше “Талантливият г-н Рипли” – където освен физическа привлекателност демонстрира и неподозирани до този момент актьорски умения. Ролята на егоцентричния богаташки син Дики му пасна като ръкавица, а сходните му образи му в “Уайлд” и “Гатака” явно се оказаха генералната репетиция.

И като стана дума за красота, няма как да подминем Анджелина Джоли. Световна слава тя придоби с образа си на Лара Крофт, осиновителка на деца от Третия свят, съпруга на Брад Пит, дъщеря на Джон Войт... но пробивът й беше във филма “Луди години”. Ролята й на психично нестабилна млада жена, която обсебва околните и ги манипулира безмилостно беше толкова безупречна, че измести вниманието от големите имена във филма Уинона Райдър, Упи Голдбърг, Ванеса Редгрейв и получи “Оскар” (след което нацелува брат си – с език)

Анжелика Хюстън е далеч от класическите разбирания за красота. Има дори голяма вероятност да попадне на прицела на Светата Инквизиция, ако се беше родила в Средните векове... Но Новото време е нейното време – успешно излиза от сянката на известния си баща, прави редица запомнящи се роли, а за участието си в “Честта на фамилия Прици” е отличена с най-престижната кино награда, за разлика от партньорите си на екрана Джак Никълсън и Катлийн Търнър.

Джесика Ланг пък си има два “Оскар”-а, но Голямото й завръщане беше във второстепенна роля на малкия екран. Която тя направи голяма роля! Успехът на “Американска история на ужасите” има доста причини, но една от основните беше именно присъствието на застаряващата красавица, която бързо помете по-младата си “конкуренция” и в следващите сезони беше вече в централната роля.

Е, Харисън Форд си остана без номинация за образа на Хан Соло, но именно той е любимият образ от “Междузвездни войни” (да ме прощава Люк Скайуокър и да не се дразни Дарт Вейдър!).