Пак се срещаме след 30 години

За 30 години се променят толкова много неща - висторически, геополитически, международен и личен план. Но някои са постоянни и неизменни - като доброто кино, което ни вълнува еднакво сега и преди три десетилетия... пък и след още три! Тази година няколко (цял букет, всъщност!) филми празнуват 30 години от премиерата си. И то какви филми!

Рейнман

Боксофис победителят на 1988, който печели и 4 от петте най-важни "Оскар"-а: за най-добър филм, режисьор, сценарий и главна мъжка роля. Доказателство, че качественото кино може да бъде и печелившо финансово. Дъстин Хофман прави епична роля, въпреки че три седмици след началото на снимките иска да напусне проекта, а преди него са се отказали Джак Никълсън и Робърт Де Ниро. Хофман прекарва цяла година в работа с аутисти, за да разбере техния свят и да го пресъздаде. Не по-малко впечатляващ е и Том Круз, който не е оценен така високо за изпълнението си, но пък затвърждава статута си на обещаваща млада звезда.

Голям

Големият пробив на Том Ханкс в Холивуд е именно със забавната и едновременно с това навеждаща на размисли комедия "Голям". Ханкс винаги е имал вид на пораснало хлапе, което си е повече хлапе, отколкото пораснало, а това го прави идеален за ролята. А самият филм е от тези редки екземпляри, в които и възрастният, и детето ще открият нещо за себе си. 30 години по-късно и ние, порасналите деца, можем да поразсъждаваме върху вечните въпроси - това ли искаме от живота си и как никога не е късно да го променим, като открием отново детето в себе си.

Ново кино "Парадизо"

Киното може да промени ако не целия свят, то поне човешкия живот. Едно от многото послания в италианския филм, който е красив поклон пред силата на Седмото изкуство. Разказ за малко момче в малко градче, голямото му приятелство с възрастния прожекционист и голямата му любов. Неслучайно филмът за силата на киното печели най-престижните световни награди, сред които "Оскар", "Златен глобус", "Златна палма", "Сезар"...

Опасни връзки

1988 година очевидно е благосклонна към всички филмови жанрове - доказателство за това е романтичната драма на Стивън Фриърс със зашеметяващ актьорски състав! Глен Клоуз се превъплъщава в образа на интригантстващата маркиза, издигнала се до върховете на аристокрацията във време, когато жената няма права и избор. Джон Малкович е скучаещият и не по-малко злонравен виконт, чието хоби са облозите, съблазняването и отмъщението. Мишел Пфайфър е нежна и добродетелна съпруга, заплетена в интригите на опасното дуо. Игра, в която правилата се променят непрекъснато, позволени са всякакви средства, а изходът е напълно непредвидим.

Работещо момиче

Въпреки двузначността на заглавието си, филмът не е за проститутки - напротив, той е за еманципацията, много преди ерата на движението MeToo. Историята показва как една потискана от всички секретарка може да се издигне, благодарение своя ум, изобретателност и леко заобикаляне на правилата в мъжкия корпоративен свят. Филмът изстрелва обратно в звездната орбита Мелани Грифит след проблемите й с алкохола и наркотиците, а Харисън Форд е радост за всяко момиче пред екрана - работещо или не.

Умирай трудно

Филмът-визитка на Брус Уилис - няма как да се сетим за филма без актьора и обратното. Въпреки че първоначално фаворитите за ролята са съвсем различни - истинските звезди от А-списъка на Холивуд в този жанр: Клинт Истууд, Силвестър Сталоун, Бърт Рейнолдс... Но за щастие ролята отива при телевизионната звезда от "Съдружници по неволя" Брус Уилис и така "Умирай трудно" запознава зрителя с нов вид екшън герой: това не е обичайният суров и мълчалив тестостеронен тип с невероятни физически възможности, а човек, попаднал на неподходящото място в неподходящото време, който вместо с безкрайни боеприпаси разполага с изобретателност, чувство за хумор и конски дози (само)ирония и сарказъм. Публиката се влюбва в него и това чувство не умира вече три десетилетия.

Среднощно препускане

Кражба на 15 млн. долара, укриващ се счетоводител и ловец на глави - съставките на забавната екшън-комедия, в която Робърт Де Ниро показва най-доброто от себе си. Филмът е абсолютно удоволствие и едва ли има кинофен, който да не го е гледал на видеокасета.

Опасно привличане

За този филм си има отделна статия, разбираемо - "Heathers" е невъзможен филм днес. Обществото (особено през последните години, особено в Холивуд) е особено толерантно - било то и криворазбрано толерантно. Убийства в училище, бомбени атаки, подигравки с теглото и сексуалната ориентация, недостиг на цветнокожи, никакви азиатци... филмът притежава толкова "минуси", че е като глътка свеж въздух днес, независимо от преклонната си 30-годишна възраст.

Бийтълджус

Още една черна комедия с Уинона Райдър - и то каква! Която отваря пътя на Тим Бъртън към Холивуд и запознава зрителите със специфичния му стил. Бъртън се заиграва още няколко пъти с този жанр в богатата си кариера, но именно "Бийтълджус" си остава най-доброто му постижение. Световете на живите и мъртвите се оказват странно преплетени, обитателите им влизат в сблъсък, в който демонстрират най-доброто и най-лошото от себе си, а емоциите са далеч от ужас - напротив, смехът е задължителен и неизбежен. Разочарована е вероятно Анжелика Хюстън, която е избрана за ролята на мащехата, но заради заболяване не успява да се включи в снимките и е заменена с Катрин О`Хара. Още по-разочаровани са Сара Джесика Паркър, Даян Лейн и Дженифър Конъли, които правят услуга на Уинона Райдър, отхвърляйки ролята на Лидия.

Приключенията на барон Мюнхаузен

Макар и с поддържащи роля, Ума Търман блести в два филма от 1988 - съблазнената девица от "Опасни връзки" и богинята на любовта в "Приключенията на барон Мюнхаузен". Венера е особено подходяща за младата красавица, която тепърва ще превзема Холивуд, но не е единственото достижение във филма на Тери Гилиъм. Лентата е пищна, направо разточителна, историята - многопластова и многожанрова, точно като за режисьора на "Бразилия" и "Монти Пайтън и Светия Граал". Затова и не е за всеки - както останалите филми на Гилиъм, който все пак е основна част от "Монти Пайтън", а британската трупа не е хапка за всяка уста. "Приключенията на барон Мюнхаузен" е челен сблъсък между реализма на Новото време и фикцията на Романтизма - ярък, забавен, жесток и навеждащ на размисъл.

Уилоу

Холивуд не е машина за приказни сюжети, но има няколко, които са се утвърдили като класика - а "Уилоу" е именно такава. И как няма - режисьор е Рон Хауърд, а продуцент Джордж Лукас, Вал Килмър прави паметна роля и среща бъдещата си бивша съпруга Джоан Уоли, сюжетът е изпъстрен със зрелищни битки, бели и черни магии, всякакви приказни създания, любов и хумор... за всеки по нещо, а за някои - по много!