Джесика Ланг – талантливата красавица

Джесика Ланг често пресъздава образа на красавицата от Юга – изискана, впечатляваща, на пръв поглед крехка, но всъщност силна по дух и винаги постигаща целите си. Като героинята й от „Синьо небе”, за чийто образ получи „Оскар” за главна роля – егоцентрична примадона, готова на изневяра, за да се почувства красива и обичана, но в последствие се разкрива и като силна жена, която знае как точно да издейства свободата на съпруга си, когато изглежда, че е притисната в ъгъла и няма полезен ход на действие.

Голямото постижение на Джесика Ланг е, че успява да избяга от клиширания образ на поредната секси блондинка на Големия екран. А красотата е едновременно благословия и проклятие за талантливите в Холивуд – дълго време способностите й на актриса са пренебрегвани заради успешната й кариера на модел. Именно нейна снимка й осигурява първата роля, чрез която младата актриса влиза с гръм и трясък в Холивуд - през 1976 г. продуцентът Дино де Лаурентис издирва под дърво и камък изпълнителка за главната роля във филма "Кинг Конг" и въпреки многобройните кастинги все не намирал подходящата. Търсенето му приключило, когато случайно видял снимка на Джесика Ланг. Филмът е боксофис успех, но критиката е безжалостна и 3 години младата актриса не се появява в друга лента. През 1979 г. Боб Фос й дава малка роля в „Ах, този джаз”. Малка, но напълно достатъчна – Ланг пресъздава един различен образ на Смъртта и вниманието отново е насочено към красивата блондинка. Истинският пробив обаче е римейкът на „Пощальонът винаги звъни два пъти”, където си партнира равностойно с легендата Джак Никълсън – този път не само публиката, но и критиката е възхитена и Ланг започва да се налага като истинска актриса, а не просто поредното красиво лице.

1982 г. е Годината на Джесика – номинирана е едновременно за два „Оскар”-а: за главна роля във „Франсис” и за второстепенна в „Тутси” – постижение, каквото до този момент е отбелязвала единствено Тереза Райт 40 години по-рано. Според много зрители и критици превъплъщението й в образа на актрисата Франсис Фармър е подценено от Академията – Ланг пресъздава тежкия и драматичен живот на колежката си по уникално въздействащ начин. В същата категория обаче е номинирана и Мерил Стрийп за ролята си в „Изборът на Софи”, чието изпълнение е сочено за връх на таланта й. В крайна сметка Мерил си тръгва с „Оскар” за главна роля, а Джсика е реабилитирана със статуетката за поддържаща – за филма „Тутси”, където си партнира с Дъстин Хофман. Следват други силни роли, сред които силно изпъква образът й в „Музикалната кутия” – успяла адвокатка, чийто живот се преобръща, когато поема съдебната защита на баща си и разкрива истината за миналото му. За него тя отново получава номинация за „Оскар”, пета поред след изпълненията й в “Country” (1984) и “Sweet dreams” (1985).

През 1995 г. Джесика Ланг най-после получава пълно признание за таланта си и печели заветния „Оскар” за главна роля. Филмът е „Синьо небе”, а тя успешно балансира в противоречивия образ на жена, която едновременно мразиш и харесваш. През същата година участва в телевизионната адаптация на „Трамвай Желание”, където е впечатляваща като невротичната застаряваща красавица Бланш, която постепенно отключва лудостта. След това Ланг все по-рядко се снима във филми и не привлича вниманието на критиката и публиката въпреки изявите си във филми като „Голяма риба” и „Прекършени цветя”. Голямото завръщане обаче е през 2011 г. и то не на големия, а на малкия екран. Въпреки предразсъдъците си към сериалите, актрисата се съгласява да участва в „Американска история на ужасите” – рискован проект, в който тя изпълнява ролята на презряла красавица от Юга, главно действащо лице в мрачната история на къща, обитавана от духове. Успехът на сериала е огромен – а най-големите адмирации са към самата Джесика Ланг. Това предопределя и участието й в следващите сезони – като монахинята, управляваща лудница през 50-те години на 20-ти век и като Кралицата на вещиците в днешния Ню Орлеанс. Категорична е, че ще се оттегли от поредицата след четвъртия й сезон – до следващото й голямо завръщане, каквото и да е то точно.